телефонизирал си

Речник на българския език

1. телефонизирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

телефонизирал си е производна форма на телефонизирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. телефонизирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

телефонизирал си е производна форма на телефонизирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. телефонизирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

телефонизирал си е производна форма на телефонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).