телефонизирал е

Речник на българския език

1. телефонизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

телефонизирал е е производна форма на телефонизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. телефонизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

телефонизирал е е производна форма на телефонизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. телефонизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

телефонизирал е е производна форма на телефонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).