телефонизирал

Речник на българския език

1. телефонизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

телефонизирал е производна форма на телефонизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. телефонизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

телефонизирал е производна форма на телефонизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. телефонизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

телефонизирал е производна форма на телефонизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. телефонизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

телефонизирал е производна форма на телефонизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).