тежняло

Речник на българския език

1. тежняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тежняло е производна форма на тежнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тежняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

тежняло е производна форма на тежнея (мин. деят. св. прич. ср. р.).