тежкар

Речник на българския език

тежка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

тежка̀рят, тежка̀ря, мн. тежка̀ри, м. Жарг. Високомерен, надут човек. Ходи като тежкар.
прил. тежка̀рски, тежка̀рска, тежка̀рско, мн. тежка̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • тижкар
  • тешкар
  • тишкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. теж-кар
непълен член теж-ка-ря
пълен член теж-ка-рят
мн.ч. теж-ка-ри
членувано теж-ка-ри-те
бройна форма теж-ка-ри
звателна форма теж-ка-рю