тежало

Речник на българския език

1. тежало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тежало е производна форма на тежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тежало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тежало е производна форма на тежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тежало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тежало е производна форма на тежа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. тежало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тежало е производна форма на тежа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).