тегнели

Речник на българския език

1. тегнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тегнели е производна форма на тегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тегнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тегнели е производна форма на тегна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).