тегнела

Речник на българския език

1. тегнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тегнела е производна форма на тегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тегнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тегнела е производна форма на тегна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).