тегнел

Речник на българския език

1. тегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тегнел е производна форма на тегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тегнел е производна форма на тегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).