тегнал

Речник на българския език

1. тегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тегнал е производна форма на тегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

тегнал е производна форма на тегна (мин. деят. св. прич. м. р.).