твърдяха

Речник на българския език

1. твърдяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

твърдяха е производна форма на твърдея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. твърдяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

твърдяха е производна форма на твърдя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. твърдяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

твърдяха е производна форма на твърдя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).