твърдяло е

Речник на българския език

1. твърдяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

твърдяло е е производна форма на твърдея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. твърдяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

твърдяло е е производна форма на твърдея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. твърдяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

твърдяло е е производна форма на твърдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. твърдяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

твърдяло е е производна форма на твърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. твърдяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

твърдяло е е производна форма на твърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).