твърдялото

Речник на българския език

1. твърдялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

твърдялото е производна форма на твърдея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. твърдялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

твърдялото е производна форма на твърдя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).