твърдели

Речник на българския език

1. твърдели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

твърдели е производна форма на твърдея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. твърдели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

твърдели е производна форма на твърдея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. твърдели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

твърдели е производна форма на твърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. твърдели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

твърдели е производна форма на твърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

5. твърдели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

твърдели е производна форма на твърдя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

6. твърдели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

твърдели е производна форма на твърдя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).