тачил

Речник на българския език

1. тачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тачил е производна форма на тача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тачил — мин. деят. св. прич. м. р.

тачил е производна форма на тача (мин. деят. св. прич. м. р.).