таманил е

Речник на българския език

1. таманил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

таманил е е производна форма на таманя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. таманил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

таманил е е производна форма на таманя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).