тайбрекът

Речник на българския език

1. тайбрекът — ед. ч. пълен член

тайбрекът е производна форма на тайбрек (ед. ч. пълен член).

2. тайбрекът — ед. ч. пълен член

тайбрекът е производна форма на тайбрек (ед. ч. пълен член).