табулирало

Речник на българския език

1. табулирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

табулирало е производна форма на табулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. табулирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

табулирало е производна форма на табулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. табулирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

табулирало е производна форма на табулирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. табулирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

табулирало е производна форма на табулирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).