сядахте

Речник на българския език

1. сядахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сядахте е производна форма на сядам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сядахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сядахте е производна форма на сядам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).