съюзяло

Речник на българския език

1. съюзяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съюзяло е производна форма на съюзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съюзяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съюзяло е производна форма на съюзя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).