съюзял

Речник на българския език

1. съюзял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съюзял е производна форма на съюзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съюзял — мин. деят. несв. прич. м. р.

съюзял е производна форма на съюзя (мин. деят. несв. прич. м. р.).