съюзявал съм

Речник на българския език

1. съюзявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съюзявал съм е производна форма на съюзявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съюзявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съюзявал съм е производна форма на съюзявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. съюзявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съюзявал съм е производна форма на съюзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).