съюзявал е

Речник на българския език

1. съюзявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съюзявал е е производна форма на съюзявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съюзявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съюзявал е е производна форма на съюзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съюзявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съюзявал е е производна форма на съюзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).