съюзявало съм

Речник на българския език

1. съюзявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

съюзявало съм е производна форма на съюзявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. съюзявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

съюзявало съм е производна форма на съюзявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. съюзявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

съюзявало съм е производна форма на съюзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).