съюзявало си

Речник на българския език

1. съюзявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съюзявало си е производна форма на съюзявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съюзявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съюзявало си е производна форма на съюзявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съюзявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съюзявало си е производна форма на съюзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).