съюзявало е

Речник на българския език

1. съюзявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съюзявало е е производна форма на съюзявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съюзявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съюзявало е е производна форма на съюзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съюзявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съюзявало е е производна форма на съюзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).