съюзявала си

Речник на българския език

1. съюзявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

съюзявала си е производна форма на съюзявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. съюзявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

съюзявала си е производна форма на съюзявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. съюзявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

съюзявала си е производна форма на съюзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).