съюзявала

Речник на българския език

1. съюзявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съюзявала е производна форма на съюзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съюзявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съюзявала е производна форма на съюзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. съюзявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

съюзявала е производна форма на съюзявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. съюзявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съюзявала е производна форма на съюзявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).