съюзява

Речник на българския език

1. съюзява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съюзява е производна форма на съюзявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. съюзява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съюзява е производна форма на съюзявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. съюзява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съюзява е производна форма на съюзявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).