съюзило си

Речник на българския език

1. съюзило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съюзило си е производна форма на съюзя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съюзило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съюзило си е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).