съюзило е

Речник на българския език

1. съюзило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съюзило е е производна форма на съюзя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съюзило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съюзило е е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).