съюзило

Речник на българския език

1. съюзило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съюзило е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съюзило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съюзило е производна форма на съюзя (мин. деят. св. прич. ср. р.).