съюзила си

Речник на българския език

1. съюзила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

съюзила си е производна форма на съюзя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. съюзила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

съюзила си е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).