съюзила е

Речник на българския език

1. съюзила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съюзила е е производна форма на съюзя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съюзила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съюзила е е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).