съюзил

Речник на българския език

1. съюзил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съюзил е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съюзил — мин. деят. св. прич. м. р.

съюзил е производна форма на съюзя (мин. деят. св. прич. м. р.).