съществувал съм

Речник на българския език

1. съществувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съществувал съм е производна форма на съществувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съществувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съществувал съм е производна форма на съществувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. съществувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съществувал съм е производна форма на съществувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).