съществувал си

Речник на българския език

1. съществувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съществувал си е производна форма на съществувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съществувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съществувал си е производна форма на съществувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съществувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съществувал си е производна форма на съществувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).