съществувало си

Речник на българския език

1. съществувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съществувало си е производна форма на съществувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съществувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съществувало си е производна форма на съществувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. съществувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съществувало си е производна форма на съществувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).