съществували

Речник на българския език

1. съществували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съществували е производна форма на съществувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съществували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съществували е производна форма на съществувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. съществували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съществували е производна форма на съществувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. съществували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съществували е производна форма на съществувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).