съществувал

Речник на българския език

1. съществувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съществувал е производна форма на съществувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съществувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съществувал е производна форма на съществувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съществувал — мин. деят. св. прич. м. р.

съществувал е производна форма на съществувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съществувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съществувал е производна форма на съществувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).