съшили

Речник на българския език

1. съшили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съшили е производна форма на съшия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съшили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съшили е производна форма на съшия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).