съчленяло

Речник на българския език

1. съчленяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчленяло е производна форма на съчленя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съчленяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съчленяло е производна форма на съчленя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).