съчленил е

Речник на българския език

1. съчленил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчленил е е производна форма на съчленя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съчленил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчленил е е производна форма на съчленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).