съчленило си

Речник на българския език

1. съчленило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съчленило си е производна форма на съчленя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съчленило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съчленило си е производна форма на съчленя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).