съчленило е

Речник на българския език

1. съчленило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчленило е е производна форма на съчленя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съчленило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчленило е е производна форма на съчленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).