съчленил
1.
съчленил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
съчленил
е производна форма
на съчленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
съчленил —
мин. деят. св. прич. м. р.
съчленил
е производна форма
на съчленя (мин. деят. св. прич. м. р.).