съчинителствувал съм

Речник на българския език

1. съчинителствувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съчинителствувал съм е производна форма на съчинителствувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съчинителствувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съчинителствувал съм е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. съчинителствувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съчинителствувал съм е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).