съчинителствувал си

Речник на българския език

1. съчинителствувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съчинителствувал си е производна форма на съчинителствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съчинителствувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съчинителствувал си е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. съчинителствувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съчинителствувал си е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).