съчинителствувал е

Речник на българския език

1. съчинителствувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчинителствувал е е производна форма на съчинителствувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съчинителствувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчинителствувал е е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съчинителствувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съчинителствувал е е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).