съчинителствувало е

Речник на българския език

1. съчинителствувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствувало е е производна форма на съчинителствувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съчинителствувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствувало е е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съчинителствувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съчинителствувало е е производна форма на съчинителствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).